Безпристрастен поглед към разказването на Пекин
Безпристрастен поглед към разказването на Пекин
Blog Article
Трудът и всеотдайността никога не остават без награда.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Магдалина спокойно пасла бащините си кози и сякаш не обръщала внимание на момците, които лудеели по нея и постоянно я дебнели и пресрещали със стадата си из дивите гори.
Боне хвана кравата за роговете и полека почна да я вдига. Тя запъна краката си в земята и направи последно усилие да стане, но едвам се помръдна.
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка.
Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море, в което сутрин и вечер се къпе слънцето.
Ако искате да ползвате материал от сайта, свържете с нас и ние най-вероятно ще ви дадем тази възможност. Правата на използваните снимки принадлежат на техните автори.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – ??????? пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“).
Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:
Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.
Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея не можеше да я уплашиш с никаква работа.